участие
в
пленарни
заседания
Депутатите в Европейския парламент взимат участие в пленарните заседания, като имат възможност да изразяват своите позиции, да гласуват по предложенията за законодателство и други важни въпроси, както и да задават въпроси към членовете на Европейската комисия. Пленарните заседания представляват основния форум за обсъждане и вземане на решения в Европейския парламент. Депутатите имат възможност да излагат своите становища, да представят предложения и изменения към предложенията за законодателство, както и да участват в различни комисии и работни групи, които предварително подготвят материалите за обсъждане на пленарните заседания. Те могат също така да се изказват в различни разисквания и да задават въпроси към представителите на други институции на Европейския съюз.
Рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение (разискване)
12.12.2023
Г-н Председател, бих искала да поздравя докладчика, повода за днешната дискусия за ефикасната и ефективна работа, както и целия екип, който е работил с него. Постигнатото споразумение със Съвета и Комисията има няколко изключително важни елементи, които бих искала да подчертая днес в този заключителен дебат.
На първо място, той насърчава рафинирането, преработката, рециклирането и заместването в Европа, в границите на Европа, което е изключително важен елемент в насоката на нашата политика. Намалява се административната тежест на фирмите, които биха работили в тази сфера. Актът отчита необходимостта от представяне на финансови стимули за разработване на чисти и ефективни производствени технологии за проекти за суровини от критично значение. Също така предлага рамка за стратегически партньорства за суровини от критично значение с трети страни и ще направи ЕС желан партньор в международен план.
2023
Директива за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, Директива относно енергийните характеристики на сградите и Директива относно енергийната ефективност: изменения (REPowerEU) (продължeние на разискването)
13.12.2022
– Г-жо Председател, безспорно Европа се нуждае от цялостна трансформация на енергийната си система, което налага взимане на ключови решения, касаещи политиките в областта на енергетиката, темпото на решенията за ефективен енергиен преход и на енергийна независимост. Войната в Украйна безапелационно ни показа колко е важно това за бъдещето на Европа.
Изпълнението на REPowerEU ще ускори разпространението на възобновяеми енергийни източници в Европа, ще насърчи по нататъшното засилване на енергийната ефективност като важен компонент от цялата система и в крайна сметка ще доведе до завишени икономии на енергия, енергийна сигурност и независимост. Предложените промени включват засилени мерки за ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни за нови ВЕИ и соларни инсталации. Абсолютно необходима мярка, която подкрепяме и която ще бъде ефективна, ако страните членки активно се включат в нейното изпълнение и намерим подкрепата на местните власти.
202
2
Съвместни предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ (разискване)
19.10.2021
– Г-жо Председател, г-жо Комисар, дами и господа, новата програма „Хоризонт Европа“ е един от най-амбициозните проекти на Европейския съюз, който съчетава в себе си високи цели, иновативни подходи и широко поле за сътрудничество и партньорство.
Партньорството е основен принцип за програмата и новото предложение за девет институционализирани партньорства доразвива принципа и се превръща в инструмент за постигане на широка палитра от възможности в научноизследователската среда на Европейския съюз. Партньорствата обединяват усилията на публични и частни участници за преодоляване на някои от най-тежките предизвикателства пред обединена Европа. Те позволяват Европейската комисия и държавите членки да работят с индустрията и малките и средни предприятия за зелен и дигитален преход.
Предложението съдържа и много важния елемент на синергия на политиките и изграждане на инструментариум за допълняемост и по-висока ефективност на бюджета на Европейския съюз и максимално въздействие на инвестициите в ключови направления. Изключително важно е в партньорството да се включат всички държави членки и за постигане на ефекта на пълно покритие и участие и развитие на иновативните изследвания.
1
– Г-н Комисар, преди всичко искам да изразя подкрепа за основното послание на Работната програма на Комисията. Посланието е преход, който предлага възможности. Възможности за всеки един гражданин на Европейския съюз, за всяка държава членка, за всеки регион. Възможности за справедлива, климатичнонеутрална и дигитална Европа, но и преход, който гарантира върховенство на закона, регулира процесите на миграцията, подкрепя търговските споразумения.
Европейските граждани очакват от нас конкретни действия – ефективна работа на европейските институции. Сътрудничеството по Работната програма е пример за такава ефективна работа. Ние заедно трябва да направим така, че тази амбициозна програма да бъде реализирана и да предложи на европейските граждани преход, който ще повиши конкурентоспособността на европейската икономика и ще подобри качеството на живот на всеки един гражданин на Европейския съюз.
Европейски фонд за морско дело и рибарство (разискване)
03.04.2019
– г-н Председател, г-жо Комисар, комисията по регионално развитие в своето становище подкрепя предоставените възможности за опростяване и по-голяма гъвкавост в предложението за Европейски фонд за морско дело и рибарство, както и за допълняемост и синергия с другите фондове и програми на Общността.
Подчертаваме, че е необходимо в бъдеще да се насърчава интегрираното управление на морските региони във връзка с трансграничното сътрудничество, макрорегионалните стратегии и възможностите за регионално развитие.
Приветстваме факта, че предложението засилва връзката на фонда с опазването на околната среда и екосистемите, и предлагаме 30% от бюджета да бъде насочен за смекчаване на последиците от изменението на климата. Не сме съгласни с редуциране на бюджета и предлагаме да бъде съхранен бюджетът от сегашния планов период.
Надяваме се, че ще бъдат включени и мерки за устойчив риболовен туризъм, които имат добавена стойност по отношение на създаване на заетост и диверсификация. Необходимо е и подкрепяме мерките за връзка с научните изследвания и насърчаване на партньорството в научните изследвания.
201
9
Специфични мерки за Гърция (разискване)
10.09.2018
– Г-н Председател, преди три години имах честта да бъда докладчик по законодателния доклад по отношение на специфичните мерки за Гърция, свързани с подкрепата от структурните инвестиционни фондове, от името на комисията по регионално развитие на този парламент.
Днес проследяваме прилагането на специфичните мерки съобразно Регламент (EС) 2015/1839, предназначени да предоставят на Гърция подкрепа в един решаващ момент на недостиг на ликвидност и липса на публични инвестиции. Това прекрасно е отразено в доклада на колегата Аримонт.
Бих искала тук да подчертая важната роля на кохезионната политика като основния инвестиционен инструмент на Съюза за укрепване на конкурентоспособността, икономическия растеж и намаляване на неравенствата, като се има предвид, че европейските структурни инвестиционни фондове представляват най-големият източник на преки инвестиции в Гърция.
Докладът на комисията REGI неизменно подчертава, че структурните фондове имат значително положително въздействие върху брутния вътрешен продукт и социалното, икономическо и териториално сближаване като цяло.
Използвам случая да приветствам факта, че благодарение на финансовите средства от Европейския съюз по този регламент значително е намалял броят на проектите, декларирани като незавършени, а усвояването на структурните фондове значително се е подобрило, като Гърция е първата държава членка, напълно усвоила наличните ресурси и достигнала 100% равнище на усвояване за предишния период.
В допълнение, към март 2018 г. Гърция показва 28% равнище на изпълнение за настоящия програмен период, което я извежда сред държавите членки с най-добри резултати като цяло. Следователно политиката за сближаване чрез тези специфични мерки е изпълнила ролята си.
Същевременно бих искала да подчертая важността на структурните реформи и очаквам Гърция да продължи да се възползва в пълна степен от възможностите, предоставени от програмата за подкрепа на структурните реформи, с оглед създаване и укрепване на подходяща инвестиционна среда.
8
Териториалните типологии (Tercet) (разискване)
13.11.2017
– Уважаема г-жо Председател, уважаема г-жо Комисар, в принципите за политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. се подчертава, че подходът за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж трябва да отразява ролята на градските агломерации и на градските, селските и крайбрежните райони и да отчита връзките между селските и градските райони в Европейския съюз.
Евростат публикува европейската статистическа информация на регионално ниво в редица статистически области в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели. Тази информация се използва широко в контекста на регионалната политика на Европейския съюз.
През последните години Евростат разшири обхвата на публикуваната статистическа информация, като включи определени териториални типологии, за да отговори на нарастващата потребност от релевантна информация. Комисията определи тези териториални типологии в сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и прие методология за създаването и поддържането им, по-специално за степента на урбанизация, включително и определянето на градски агломерации.
Настоящият регламент обаче все още не обхваща териториалните типологии и настоящото предложение, което разглеждаме днес, взема мерки по този проблем. Предложението би позволило агрегиране на данни въз основа на типологиите. Например, може да бъде сравняван брутният вътрешен продукт в селските и градските райони и заетостта може да бъде измервана според нивото на урбанизация.
Предложението има за цел установяване на правно признаване на териториалните типологии, включително определението за градски агломерации, за целите на европейската статистика. Въведени са и необходимите за изчисляването на териториалните типологически и статистически координатни мрежи, основани на разпределението и гъстотата на населението в отделните клетки на координатната мрежа, които служат за основа за изчисляване на териториалните типологии. Пояснява се и ролята и наименованията на местните административни единици, ниво LAU. Предложението съдържа и разпоредби, които предоставят правомощия на Комисията да приема делегирани актове за адаптиране на класификацията NUTS.
Комисията по регионално развитие в Европейския парламент, като има предвид необходимостта от промени, детайлизиране и актуализиране на класификацията на териториалните единици, за нуждите на събиране, обобщаване и разпространяване на регионална статистическа информация, прие предложеното досие с опростена процедура, без допълнения от Комисията. По време на триалога технически подобрения, предложени от Съвета, бяха приети и от Съвета, и от Парламента, и от Европейската комисия.
Има две предварителни условия, които трябва да бъдат подчертани, когато се разглежда това досие. Предложените промени и подобрения в типологията не предопределят идентифицирането на специални области за интервенция на политиката на Европейския съюз. Някои от предложените териториални типологии вече се използват. Предложената система е по-гъвкава и предлага мрежа от типове региони на ниво NUTS и на ниво LAU в комбинация и дава възможност за събиране, анализиране и разпространяване на статистически данни за разграничаване на градски, селски, градски с допълнения ареали, метрополи, предградия. Изграждането на статистически мрежи на ниво Европейски съюз ще позволи хармонизиране на събиране и анализиране на данните.
Освен това, се въвеждат определени терминологично обосновани определения като „градски центрове“, „урбанизирани клъстери“, „селски мрежи“, „градски райони“, „гъстонаселени райони“, „градове и гъстонаселени райони“, „градове и предградия“. Не се предвижда някакъв ефект върху бюджета на Европейския съюз и аз като докладчик предлагам на Парламента да приеме предложението на Комисията.
201
7
Повишаване на конкурентоспособността на МСП - Политика на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за интелигентна специализация (RIS3) - Eвропейско териториално сътрудничество - най-добри практики и новаторски мерки - Стратегия на ЕС за Алпийския регион (разискване)
12.09.2016
– Г-н Председател, уважаема г-жо Комисар, благодаря за Вашите коментари по доклада за териториалното сътрудничество. Благодаря на всички колеги, които изразиха своето становище в продължение на дебатите в комисията REGI, в която ние работихме много упорито по този доклад.
Искам да подчертая още веднъж, че европейското териториално сътрудничество е доказвало своята ефективност и потенциал и отвъд рамките на традиционната регионална политика: в области като Единния пазар, цифровите технологии, заетостта, мобилността, енергетиката, научните изследвания, защо не и специализацията, интелигентната специализация в отделни региони; в областта на образованието, културата, здравеопазването, околната среда.
Убедена съм, че европейското териториално сътрудничество има потенциал за развитие и в бъдеще. В бъдещата политика на сближаване след 2020 г. то може да бъде в основата на едно специализиране според нуждите на територията, потенциала на конкретната територия и на базата на стратегическото планиране за развитието на територията, била тя трансгранична или територия, в която имаме конкретна специализация.
Териториалното сътрудничество може да даде още на общата идея за Европейския съюз. Европейското териториално сътрудничество носи потенциал за бъдещо развитие и аз съм убедена, че такива дебати ще доведат до бъдещо развитие на идеята за териториалното сътрудничество.
201
6
Общи разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове: специфични мерки за Гърция (разискване)
05.10.2015
– Уважаема г-жо Председател, уважаеми колеги, днес имам възможността да представя пред Европейския парламент законодателен доклад относно предложението за изменение на Регламент № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби по отношение на специфичните мерки за Гърция.
Първо исках да започна с това, че това е изключителна ситуация, която трябва да бъде преодолявана със специфични мерки. Всеки един от нас е проследил срещата на върха на 12 и 13 юли, когато лидерите на еврозоната стигнаха до споразумение за подкрепа на Гърция, като всеки съзнаваше необходимостта от спешни действия, както лидерите на еврозоната, така и Европейската комисия и, разбира се, Европейският парламент.
В тази връзка комисиите в Парламента взеха решение за опростена процедура без изменения за настоящия регламент с цел да се допринесе за общите условия за подпомагане на Гърция и да се позволи на регламента да влезе в сила във възможно най-кратък срок.
На 17 юли Европейската комисия представи законодателно предложение, което включва и извънредни мерки и има за цел:
Първо, да се повиши равнището на първоначалното предварително финансиране за оперативните програми в областта на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. в рамките на цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и за програми, финансирани от Европейския фонд за морско дело и рибарство в Гърция.
Второ, да увеличи максималния процент на съфинансиране за оперативните програми за периода 2007 – 2013 г. по целите „Сближаване“ и целите „Регионална конкурентоспособност и заетост“ в Гърция до 100% и да премахне тавана за плащанията по тези програми.
Чрез посочената промяна на регламента предложените мерки са насочени към преодоляване на критичен недостиг на ликвидност в гръцката икономика и осигуряване на незабавен и необходим стимул на инвестициите, което ще даде възможност за бързо стартиране на по-голям брой проекти.
Това предложение е неутрално спрямо бюджета за периода 2014 – 2020 г. Важно е процедурата да е приключила преди края на 2015 г., така че гръцките власти да могат пълноценно да използват част от финансирането, което е достъпно за тях за периода 2007 – 2013 г.
Три други комисии в Парламента поискаха становище, това са комисиите по бюджети, рибно стопанство и заетост и социални въпроси. Всички колеги са приели да прилагат опростената процедура. Що се отнася до комисията по регионално развитие, нито един член не е възразил спрямо тази процедура.
Съветът, под председателството на Люксембург, също разгледа това досие като спешно и ще следва Парламента, ако приеме предложението на Комисията каквото е.
Солидарност и изключителни мерки обаче не следва да означават „не носи отговорност“ от страна на Гърция. Ако Гърция не ускори темпото на своите заявления за плащане за съответните програми преди края на 2016 г., тя е изправена пред риск да възстанови допълнителното първоначално предварително финансиране. И не на последно място, Гърция следва да представи доклад на Комисията относно прилагането на тези извънредни мерки.
За да не завършвам само с технически аспекти, бих искала да подчертая, че ние сме тук в тази пленарна зала като представители на гражданите на Европейския съюз и можем да изразим своята загриженост. Бихме могли да мислим, че сега имаме и по-належащи проблеми, но ние трябва да уважим и нашата ангажираност в подкрепа на Гърция тук и днес. Поради тази причина Ви призовавам да подкрепите предложението.
5
Закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. (разискване)
24.11.2014
- Mr President, on behalf of the Committee on Regional Development, I wish to express my concerns at the delay in adoption of the operational programmes (OPs), the delay in implementation of cohesion policy for the period 2014-2020, as well as the risks we are facing that 2015 will be another zero year.
Implementation of cohesion policy was supposed to start in 2014, but the programming stage is still far from being finalised. Only a limited number of operational programmes have been adopted and, according to the latest information available, only just over one hundred programmes will actually be adopted by the end of this year. Moreover, for programmes not ready for adoption by 31 December 2014, 2014 commitments can only be preserved by rebudgeting uncommitted amounts from 2014, in accordance with Article 19 of the Multiannual Financial Framework Regulation.
However, this implies a revision of the Multiannual Financial Framework, on the basis of a Commission proposal with the Council’s agreement and Parliament’s consent. As a direct consequence, there will be a significant delay in the actual start-up of project implementation. However, 2014 should not be a lost year as regards investments from the five European structural and investment funds.
In this context I would like to table the following question. In the light of the above, can the Commission indicate the exact state of play as regards the adoption of the partnership agreement and operational programmes and the estimated timeframe for starting their implementation? What were the main problems encountered, and by which Member States? What is the Commission’s current position regarding the treatment of commitments for operational programmes co-financed by the European Regional Development Fund, the European Social Fund, the European Agricultural Fund for Rural Development, the European Maritime and Fisheries Fund and the Cohesion Fund, which will not be adopted by the end of 2014? Why has the issue of rebudgeting uncommitted amounts from 2014 in 2015, through revision of the Multiannual Financial Framework, not been brought to Parliament’s attention until now? What can be done to ensure that the revision process goes smoothly and is finalised before 1 May 2015, as specified in Article 19 of the Multiannual Financial Framework Regulation, so as to avoid losing uncommitted amounts from 2014? In this connection, does the Commission envisage taking any measures to facilitate implementation of the operational programme?
The Commission should analyse all possibilities in order to ensure that all operational programmes resubmitted after the deadline of 24 November 2014 are taken into consideration in order to conclude the inter-service consultation by the end of the year and be treated as ready for adoption if they fulfil the quality requirements. We are aware that the rebudgeting of uncommitted amounts from 2014 in 2015, under Article 19 of the Multiannual Financial Framework, implies a revision of the Multiannual Financial Framework by 1 May 2015, which, even if it is technical, has to comply with the multiannual budget procedure: a Commission proposal for revision of the MFF, consent by Parliament and unanimous adoption by the Council. Moreover, it should be stressed that, in order to have the operational programmes adopted, a corresponding draft amending budget covering the commitment appropriations for 2015 also needs to be approved. This implies, in the best-case scenario, a delay in actually starting to implement those programmes until mid-2015.
What measures does the new Commission plan to take to speed up programming in order to ensure that the adoption of OPs takes place as soon as possible without lowering their quality? Can the Commission provide information as to how the situation with regard to unpaid bills from the 2007-2013 programming period affects the adoption of OPs and the start of the new implementation period?
201
4