ВЪЛНА ОТ РЕНОВИРАНЕ
информационна страница
Запознайте се с инициативата на Европейската комисия - Renovation Wave. Тук ще намерите полезна информация относно инициативата. Тази информационна страница се реализира с финансовата помощ на политическата група Обнови Европа/Renew Europe в Европейския парламент по инициатива на г-жа Искра Михайлова - Член на европейския парламент.
ВЪЛНАТА ОТ РЕНОВИРАНЕ
?
Новата стратегия за растеж на Европа, насочена към превръщането на Съюза в модерна, ефективно използваща ресурсите и конкурентоспособна икономика е повлияна от изменението на климата и влошаването на околната среда, пряко заплашващи населението в цял свят. Вълната от реновиране е част от Европейската Зелена сделка представляваща своеобразна карта на ЕК за постигане на устойчивост на икономиката на ЕС. В тази насока ЕС се стреми към преобразуване на предизвикателствата във възможности, респективно климатичните и екологичните промени да заемат водеща роля в политиката, а преходът да бъде справедлив и приобщаващ за всички.
12.06.2020
Европейската комисия откри обществено обсъждане за ускоряване на обновяването на сгради в целия ЕС. Инициативата „Вълна за реновиране“ е приоритет в рамките на европейската Зелена сделка и плана за възстановяване на ЕС, насочен към увеличаване на степента и качеството на обновяване на съществуващи сгради и декарбонизирането на сградния фонд.
Предвид относително трудоемкия характер на ремонтните дейности и начина, по който това съвпада с „зелената, цифрова и устойчива” амбиция на пакета за възстановяване на Комисията вm Съобщението на комисията „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ 1 се говори за регулаторна и финансова подкрепа за „поне удвояване на годишния темп на обновяване на съществуващия сграден фонд“.
Сградният фонд в Европа е уникален и разнообразен и отразява културата на нашия континент, но много от сградите са стари и енергийно неефективни. Над 220 милиона сгради, представляващи около 85 % от сградния фонд, са построени преди 2001 г. и през 2050 г. повечето от тях все още ще съществуват. Те не са подготвени за настоящите и бъдещите промени на климата, като например повишаващите се температури и екстремните метеорологични явления. На сградите се дължат около 40 % от общото потребление на енергия в ЕС и 36 % от емисиите на парникови газове. Санирането на сградите е от основно значение за намаляване на тези емисии и на потреблението на енергия, за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г., за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата.
В допълнение към намаляването на емисиите, обновяването ще доведе до намалено потребление на енергия (и по-ниски сметки за домакинствата), по-безопасни и здрави сгради, както и справяне с енергийната бедност и подобряване качеството на живот на хората. Що се отнася до заетостта, обновяването също ще стимулира множество местни, квалифицирани работни места (особено за МСП) и по този начин ще доведе до ясни ползи за местната икономика. Ициативата „Вълна от реновиране“ поставя акцента върху съществуващите сгради и обновяването с по-ниско ниво на неудобство за хората, живеещи в сградите, които се реновират.
Секторът на строителството в ЕС е най-големият единичен потребител на енергия в Европа, отговорен за приблизително 40 % от потреблението на енергия в ЕС и за 36 % от емисиите на парникови газове в ЕС. В същото време, около 75 % от съществуващите сгради са енергийно неефективни (и са построени преди да е въведено законодателство за ефективността на сградите). Повишаването на енергийната ефективност на сградите с много по-високи темпове на енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници е приоритет, особено като се има предвид, че 80 % от днешните сгради ще продължат да се използват до 2050 г. и че само 1 % (средно) от сградите понастоящем се ремонтират всяка година. Комисията има за цел най-малко да удвои процента на саниране през следващите десет години, така че чрез него да се постигне по-висока енергийна и ресурсна ефективност. Така ще се подобри качеството на живот на хората, които живеят в сградите или ги използват, ще се намалят емисиите на парникови газове в Европа, ще се насърчи цифровизацията и ще се подобри повторната употреба и рециклирането на материалите. До 2030 г. е възможно да бъдат санирани 35 милиона сгради и да се създадат до 160 000 допълнителни екологсъобразни работни места в строителния сектор.
ЧРЕЗ СТРАТЕГИЯТА
ще бъде отдаден приоритет на действията в три области: Комисията предлага съществуващите пречки да бъдат отстранени по цялата верига на саниране — от разработването на даден проект до неговото финансиране и приключване — посредством набор от мерки на съответната политика и чрез инструменти за финансиране и за техническа помощ.
декарбонизиране на системите за отопление и охлаждане
справяне с енергийната бедност и с проблема на сградите с най-лоши характеристики
саниране на обществения сграден фонд като училища, болници и административни сгради
Комисията предлага съществуващите пречки да бъдат отстранени по цялата верига на саниране — от разработването на даден проект до неговото финансиране и приключване — посредством набор от мерки на съответната политика и чрез инструменти за финансиране и за техническа помощ. В допълнение към екологичните ползи санирането на сградите създава работни места на местно равнище и стимулира така необходимите инвестиции в нашата икономика. В неотдавнашния доклад на Международната агенция по енергетика за устойчиво възстановяване се посочва, че санирането на сградите е най-големият създател на заетост спрямо всяко инвестирано евро, като инвестирането на един милион евро създава 12—18 работни места на местно равнище. Комисията оценява този потенциал на 160 000 допълнителни екологосъобразни работни места в строителния сектор в ЕС до 2030 г.
Бюджетът на ЕС
осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европa Инициативата „вълна на саниране“ ще се основава на мерки, договорени в рамките на пакета „Чиста енергия за всички европейци“, по-специално изискването за всяка държава от ЕС да публикува дългосрочна стратегия за обновяване на сгради (LTRS), други аспекти на изменящата Директивата за енергийната ефективност ((EU) 2018/844) и свързани със сградата аспекти на националните енергийни и климатични планове на всяка държава-членка (NECP).
"Искаме всеки в Европа да има жилище, което да може да осветява, отоплява или охлажда, без да се разорява или да унищожава планетата. С вълната на саниране ще се подобрят местата, където работим, живеем и учим, като същевременно се намали въздействието ни върху околната среда и се създадат работни места за хиляди европейски граждани. Ако искаме да градим отново по- добре, се нуждаем от по-добри сгради"
Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс
"С вълната на саниране ще отстраним големия брой пречки, които днес правят санирането сложно, скъпо и времеемко, като възпрепятстват извършването на така необходимите дейности. Ще предложим по-добри начини за измерване на ползите от санирането, въвеждане на минимални стандарти за енергийна ефективност, отпускане на по-голяма финансова подкрепа и техническа помощ от страна на ЕС, насърчаване на използването на „зелени“ ипотечни кредити и оказване на подкрепа за по-голямото използване на възобновяеми енергийни източници при отоплението и охлаждането. Това ще бъдат факторите за промяна за публичните органи, собствениците на жилища и наемателите"
Комисар по въпросите на енергетиката Кадри Симсон
14.11.2020
Европейската комисия представи своята инициатива „Вълна от реновиране“, която е първият действащ елемент от Стратегията за растеж на ЕС Зелен пакт. Тя има ясно дефинирана цел, механизъм за постигане на целта, ясни параметри за финансиране. Съчетава постигането на екологични цели с икономически растеж и създаване на работни места. Заедно с това Инициативата Вълна от реновиране (или саниране), но по-точният термин е реновиране, представлява ефективен инструмент за подкрепа на Механизма за честен преход е основен компонент в Националните планове за възстановяване и устойчивост. Стратегическото Съобщение за Вълната за обновяване и свързаният с него план за действие, определят, че ЕС трябва да приеме всеобхватна и интегрирана стратегия, включваща широк кръг от сектори и участници, въз основа на следните основни принципи:
"Енергийната ефективност на първо място“ 8 като хоризонтален ръководен принцип на европейското управление в областта на климата и енергетиката и извън нея, както е посочено в Европейския зелен пакт 9 и в стратегията на ЕС за интеграция на енергийната система 10 , за да се гарантира, че произвеждаме само енергията, от която наистина се нуждаем;
Достъпност: осигуряване на широк достъп до енергийно ефективни и устойчиви сгради, по-специално за домакинствата със средни и по-ниски доходи и хората и районите в уязвимо положение;
Достъпност: осигуряване на широк достъп до енергийно ефективни и устойчиви сгради, по-специално за домакинствата със средни и по-ниски доходи и хората и районите в уязвимо положение;
Декарбонизиране и интегриране на възобновяемите енергийни източници 11 : санирането на сгради следва да ускори интегрирането на възобновяемите енергийни източници и по-специално на енергията от местни източници, и да насърчи по-широкото използване на отпадната топлина. При него следва да бъдат интегрирани енергийните системи на местно и регионално равнище, които спомагат за декарбонизирането на транспорта, както и системите за отопление и охлаждане;
Концепция за жизнения цикъл и кръговост: за да се сведе до минимум отпечатъкът на сградите, се изисква ефективно използване на ресурсите и прилагане на принципа на кръговостта в съчетание с превръщането на части от строителния сектор в поглътител на въглерод, например чрез насърчаване на екологосъобразната инфраструктура и използването на органични строителни материали, които могат да съхраняват въглерод, като например дървесина, добита от устойчиви източници;
Високи здравни и екологични стандарти: осигуряване на високо качество на въздуха, добро управление на водите, предотвратяване на бедствия и защита от свързани с климата опасности 12 , отстраняване на вредни вещества като азбест и радон и защита от такива вредни вещества, осигуряване на противопожарна и сеизмична безопасност. Освен това следва да се гарантира достъпност, за да може да бъде осигурен равен достъп на населението на Европа, включително на хората с увреждания и възрастните хора.
Едновременно справяне с предизвикателствата на двойния екологичен и цифров преход: интелигентните сгради могат да предоставят възможност за ефективно производство и използване на възобновяеми енергийни източници на равнището на самата сграда, район или град. В съчетание с интелигентни енергоразпределителни системи те ще позволят строителството на високоефективни сгради с нулеви емисии.
Зачитане на естетиката и архитектурното качество 13 : при санирането трябва да се спазват принципите на проектиране, на съблюдаване на занаятчийските умения и на наследството, както и на опазване на общественото пространство.
Санирането на сгради
Санирането на сгради е един от секторите, които изпитват най-голям недостиг на инвестиции в ЕС. Комисията счита, че за да се постигне предложената цел в областта на климата за намаление с 55 % на емисиите до 2030 г., са необходими допълнителни инвестиции в размер на около 275 милиарда евро годишно.
275 млрд. евро
%
по-малко емисии
В сектора на жилищното строителство често се споменава като пречка липсата на прости, привлекателни и леснодостъпни обществени стимули за саниране, както и липсата на основни финансови продукти. Дори когато финансирането по принцип е налично, недостигът на информация и ниската осведоменост за съществуващото финансиране, тромавите процедури или регулаторните ограничения за достъп до публично финансиране ограничават неговото използване. В нежилищния сектор две от най-значимите пречки са липсата на финансиране за сградите, които са публична собственост, и липсата на подходящи финансови стимули за търговските сгради.За да се преодолеят тези пречки, е необходимо да се действа на различни фронтове, за да се насърчи по-доброто използване на средствата, предоставяни от ЕС и от държавите членки, и да се мобилизира по-голям дял от частните средства. Средствата, предоставяни от ЕС и от държавите членки, могат да бъдат по-ефективно насочвани и по-добре предоставяни на крайните потребители, като се улесни съчетаването на различни източници на финансиране, като интензитетът на подкрепата стане пропорционален на резултатите и се засили техническата помощ или помощта за разработване на проекти и като се насърчават полезните взаимодействия с пазарните механизми.
Финансиране от ЕС
с цел привличане на инвестиции за саниране. Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и инструментът за възстановяване NextGenerationEU предоставят безпрецедентна възможност за даване на ход на на вълната на саниране. Никога досега не са съществували такива възможности за инвестиции за този изключително важен сектор.
Механизмът за възстановяване и устойчивост, по отношение на който понастоящем се водят преговори, като Европейският съвет постигна съгласие да му предостави 672,5 милиарда евро (37 % от тази сума ще бъдат насочени към разходи, свързани с климата), може да подкрепя инвестициите в саниране и свързаните с енергийната ефективност реформи в държавите членки. В годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. Комисията предложи европейските водещи инициативи „Renovate“ и „Power Up“ да могат да са обект на координирана интервенция от страна на всички държави членки въз основа на проекти, включени в техните национални планове за възстановяване и устойчивост.
За да подкрепя изпълнението на тези водещи инициативи, Комисията ще допълни насоките за държавите членки относно изготвянето на планове за възстановяване и устойчивост с конкретни насоки за всяка държава членка в контекста на индивидуалната оценка на националните планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии за саниране. За да даде практически насоки на държавите членки, Комисията ще предостави пример за евентуалните компоненти, които могат да бъдат включени в план за възстановяване и устойчивост във връзка със санирането на сгради и енергийната и ресурсната ефективност. И накрая, Комисията ще засили съществуващите съгласувани действия, за да оказва помощ на държавите членки при обмена на добри практики и да наблюдава изпълнението във времето.
В исторически план политиката на сближаване е основен източник на публично финансиране от страна на ЕС за преки инвестиции с цел подобряване на енергийната ефективност на сградите и тя ще запази тази роля през периода 2021—2027 г. 37 . Тя допълва временния Механизъм за възстановяване и устойчивост и предоставя интегрирана подкрепа за санирането на сгради, включително за съобразени с конкретните условия програми за саниране на местно и регионално равнище. Като използват опита от предишни програмни периоди, държавите членки е необходимо да гарантират, че съфинансираните от тях програми за енергийна и ресурсна ефективност са добре насочени към постигането на високи енергийни характеристики, като техният мониторинг ще бъде подобрен чрез по-подробна и надеждна система от показатели.
Привличане на частни инвестиции
и стимулиране на финансирането чрез „зелени“ заеми. Като се има предвид нискорисковият профил на инвестициите в енергийна ефективност и перспективите по отношение на търсенето, които вълната на саниране ще породи, предлагането на частно финансиране съвместно с иновативни услуги за саниране ще бъде все по-привлекателно бизнес предложение. Някои от участниците, като дружествата за предоставяне на енергийни услуги, предприятията за комунални услуги или банките, вече използват и предоставят технически съвети. Те могат да предложат на собствениците на имоти така необходимата подкрепа както по отношение на идеите, така и на финансирането, на всички етапи от процеса на саниране. Те могат да насърчават обединяването на малки проекти, да предлагат благоприятни условия за сложни проекти с дълъг период на възвръщаемост и да обединяват различните участници, които имат отношение към вземането на решения за саниране на сгради.
На второ място, държавите членки могат да намалят възприемания риск и да увеличат пазарните стимули, като тарифи, благоприятстващи икономиите на енергия, обвързани с резултатите схеми за публично подпомагане и тръжни процедури, насочени към реализирането на икономии на енергия, с цел привличане на частни посредници и доставчици на агрегирани услуги. Държавите членки следва също така да проучат иновативни решения за финансиране чрез схеми, свързани с данъчното облагане и сметките за комунални услуги, или за финансиране, свързано с недвижимото имущество, както и данъчни инструменти , за да се създадат икономически стимули за финансиране на санирането на сгради. Съществуващите схеми за задължения за енергийна ефективност съгласно член 7 от Директивата за енергийната ефективност могат да се използват ефективно за всички видове сгради за ангажиране на нови посредници, като предоставящите комунални услуги, за предоставяне на технически експертен опит и съвкупни услуги за намаляване на разходите по сделките и административните разходи.
Осигуряването на участието на дружествата за предоставяне на енергийни услуги чрез публично-частни партньорства е възможност за привличане на инвестиции, за обединяване на малки и разпръснати инвестиции, за намаляване на първоначалните разходи и за възнаграждаване на реализирането на икономии на енергия. Обвързването на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат със сключването на договори за устойчивост на климатичните изменения от страна на застрахователите може да помогне на пазара при управление на инвестиционния риск, тъй като застрахователите имат експертен опит при оценяването и предлагането на защита срещу рискове, свързани с околната среда и климата, както и срещу други рискове.
Вълната на саниране може да бъде и възможност за стимулиране на развитието на финансирането на „зелените“ заеми и ипотечни кредити. Въвеждането на модернизирана система на сертификати за енергийните характеристики, които показват повишаването на ефективността, ще позволи на банките и на другите финансови институции да предлагат кредитно и ипотечно финансиране за екологизиране на портфейлите им и да обединяват сгради с цел ползването им като обезпечение за емитирането на покрити облигации. В рамките на редица пазарно ориентирани инициативи вече започват да се прилагат пилотно новаторски схеми за финансиране на заеми за енергийна ефективност и ипотечни кредити. Като следваща стъпка въглеродните емисии през целия жизнен цикъл могат да бъдат включени в тази оценка и да бъдат обвързани с финансирането на кръгови решения.
Всички тези инициативи могат да помогнат на клиентите да получат достъп до по-евтино финансиране и да спомогнат за насърчаване на развитието на динамично частно финансиране, допълващо публичните средства, данъчните стимули и другите форми на публична финансова подкрепа.
"Искам ЕС от следващото поколение да даде началото на европейска вълна за обновяване и да направи нашия Съюз лидер в кръговата икономика"
председател на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен
Дългосрочни стратегии за обновяване
Всички държави от ЕС трябва да установят дългосрочна стратегия за обновяване, за да подкрепят обновяването на националния си сграден фонд във високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. Изискването за страните от ЕС да приемат дългосрочна стратегия за обновяване е заложено в Директивата за енергийните характеристики на сградите (2010/31/ ЕС), която беше преразгледана през 2018 г. (2018/844/ЕС). Тези стратегии ще бъдат част от интегрираните национални енергийни и климатични планове на държавите от ЕС (NECP). Дългосрочните стратегии за обновяване трябва да включват:
преглед на националния сграден фонд
политики и действия за стимулиране на рентабилно дълбоко обновяване на сградите;
политики и действия за насочване на сградите с най-лоши показатели, колебания в разпределение на стимулите, недостатъците на пазара, енергийна бедност и обществени сгради;
преглед на националните инициативи за насърчаване на интелигентни технологии и умения и образование в секторите на строителството и енергийната ефективност.
Стратегиите трябва да включват и пътна карта с:
мерки и измерими показатели за напредък
индикативни етапи за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.
прогноза за очакваните икономии на енергия и по-широки ползи и приноса на обновяване на сградния фонд към целта на Съюза за енергийна ефективност
Дългосрочните стратегии за обновяване също трябва да бъдат подкрепени от солиден финансов компонент (ефективно използване на публичното финансиране, агрегация, минимизиране на риска).
Дългосрочна стратегия на ЕС
На 28 ноември 2018 г. Комисията представи стратегическата си дългосрочна визия за климатично неутрален ЕС до 2050 г. в съответствие с приетата Резолюция относно изменението на климата - 2050 дългосрочна стратегия. Европейският парламент одобри целта за нулеви емисии на парникови газове в своята резолюция относно изменението на климата през март 2019 г. и резолюция относно европейската зелена сделка през януари 2020 г. Националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК/NECPs). За да постигнат енергийните и климатичните цели на ЕС за 2030 г., страните от ЕС трябва да изготвят 10-годишни интегрирани национални енергийни и климатични планове. Националните енергийни и климатични планове (НЕКП) бяха въведени с регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (EU) 2018/1999, приет като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, приет през 2019 г. Националните планове очертават как страните от ЕС възнамеряват да се справят с:
енергийна ефективност
възобновяеми източници
намаляване на емисиите на парникови газове
взаимовръзки
изследвания и иновации
Този подход изисква координация на целите във всички държавни ведомства и осигурява ниво на планиране, което ще облекчи публичните и частните инвестиции. Фактът, че всички държави-членки на ЕС използват подобен шаблон, означава, че те могат да работят заедно, за да постигнат трансгранична ефективност.
Процесът
Съгласно приложимия Регламент всички държави членки трябва да представят своите проекти на планове за периода 2021-2030 г. на Комисията до края на 2018 г. и окончателните планове до края на 2019 г., като се вземат предвид оценката и препоръките на Комисията по проекто плановете. След това всяка държава трябва да представя доклад за напредъка на всеки две години. Като част от доклада за енергийния съюз, Комисията ще наблюдава напредъка на ЕС като цяло за постигането на тези цели. За по-добро разработване и изпълнение на плановете, държавите-членки бяха задължени да се консултират с гражданите, предприятията и регионалните власти в процеса на изготвяне и финализиране. През юни 2019 г. Комисията публикува съобщение, в което се оценяват 28-те проекта на НПЕК (COM/2019/285), заедно със специфични препоръки и подробен „Работен документ на службите на Комисията“ за всяка държава-членка. Комисията също така публикува подробни приложения относно методологията (SWD/2019/212) и Национален отчетен план за горите (SWD/2019/213).
17.09.2020
Комисията публикува своята оценка на кумулативното въздействие на 27-те НЕКП (COM (2020) 564 окончателен) на ниво ЕС успоредно с предложенията за нов план във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани. Цялостната оценка показва, че по отношение на възобновяемата енергия общата ангажираност на страните от ЕС се оценява на 33,1 % -33,7 % - над съществуващата цел за възобновяема енергия от поне 32 %. Това доказва, че възобновяемите енергийни източници стават рентабилни и че може да се използва повече потенциал чрез по-равни усилия между страните. За тази цел и за постигане на по-високата цел за климата до 2030 г. от поне 55 % намаляване на емисиите на парникови газове, Комисията ще преразгледа съществуващото законодателство.
Що се отнася до научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, оценката изразява съжаление за липсата на подробности и подчертава значението на свързването на политиките за научни изследвания и иновации в съответствие с енергийните и климатичните амбиции. Отбелязва се известен напредък по отношение на регионалното сътрудничество и чрез обвързване на енергийните и климатичните политики с политиките в областта на околната среда, въпреки че все още има място за подобрение. При подготовката на националните планове за енергетиката и климата държавите-членки бяха длъжни да предоставят на обществеността навременни и ефективни възможности за участие в съответствие с член 10 от приложимия Регламент (ЕС 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата). Това включваше определяне на разумни срокове, които да позволят на обществеността да бъде информирана, да участва и да изрази своите виждания. Към НПЕК трябва да бъде приложено обобщение на общественото мнение.
Що се отнася до научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, оценката изразява съжаление за липсата на подробности и подчертава значението на свързването на политиките за научни изследвания и иновации в съответствие с енергийните и климатичните амбиции. Отбелязва се известен напредък по отношение на
Климатични стратегии и цели
ЕС си е поставил за цел постепенно да намали емисиите си на парникови газове до 2050 г. Основните климатични и енергийни цели са определени в:
Пакет за климата и енергетиката за 2020 г
2030 г. климатична и енергийна рамка
Тези цели са определени, за да насочат ЕС към пътя за постигане на трансформация към нисковъглеродна икономика, както е подробно описано в дългосрочната стратегия до 2050 г. ЕС проследява напредъка си в намаляването на емисиите чрез редовен мониторинг и докладване. Преди да предложи нови политики, Комисията внимателно оценява потенциалното им въздействие. Визия за развитие в контекста на икономическата ситуация, във връзка с COVID-19 Кризата, породена от COVID-19, насочи вниманието към нашите сгради, тяхното значение за ежедневието ни и слабите им места. По време на пандемията домът заема централно място в ежедневието на милиони европейци: офис за тези, които работят от разстояние, импровизирана детска градина или класна стая за децата и учениците, а за много хора — център за онлайн пазаруване или забавление. Енергийното обновяване стои на идеален кръстопът между целите на ЕС за растеж и зелените приоритети.
Държавите-членки имат силен аргумент за приоритизиране на енергийното обновяване в своите национални планове за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат представени на Комисията до 15 октомври 2020 г., но те ще се нуждаят от техническа подкрепа, финансови познания и управленски капацитет, за да им помогнат при обединяването на различните опции за финансиране от ЕС и прилагане на необходимите реформи за въвеждане на национални програми за обновяване.
Държавите членки трябва да поемат своята отговорност към подобряване на сградния фонд и продължаването на тази тенденция и след като кризата с Ковид 19 премине и да се гарантира, че няма да се възвърнат досегашните нива на енергийно обновление, които бяха едва около 1% годишно.
Стимул за строителния сектор
Инвестирането в сградите може да предостави така необходимия стимул на строителния сектор и макроикономиката. Дейностите по саниране са трудоемки, създават работни места и инвестиции, които често са свързани с местните вериги за доставки, пораждат търсене на оборудване с висока енергийна ефективност, увеличават устойчивостта спрямо изменението на климата и придават стойност на недвижимите имоти в дългосрочен план. За да постигне целта за намаляване на емисиите най-малко с 55 % до 2030 г., предложена от Комисията през септември 2020 г., ЕС трябва да намали дължащите се на сградите емисии на парникови газове с 60 %, енергопотреблението им с 14 % и потреблението на енергия за отопление и охлаждане с 18 %.
Европейската политика и финансиране вече оказаха положително въздействие върху енергийната ефективност на новите сгради, които сега консумират едва половината от енергията, потребявана от сградите, построени преди повече от 20 години. Обаче 85 % от сградите в ЕС са построени преди повече от 20 години, като се очаква 85 %—95 % от тях все още да съществуват през 2050 г. Необходимо е чрез вълната на саниране те да бъдат приведени в съответствие с подобни стандарти.
Възможностите на финансиране за инвестиции, свързани с климата, които включват програми за енергийно обновяване, в миналото не са били достатъчно високи, за да се гарантира, че държавите членки са достатъчно мотивирани при въвеждането на програми за енергийно обновяване. Наличието на специален фонд за обновяване, който трябва да се използва за преобразуване на сградния фонд, ще помогне на държавите-членки да се справят с предизвикателството да създадат напълно енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. Специалният механизъм за управление на обновяването ще бъде съпътстван със специална техническа помощ, която ще подпомогне държавите-членки да усвоят средствата от ЕС за обновяване на сгради чрез създаване на по-силен набор от проекти - нещо, което би било много по-лесно, отколкото с множество фондове, работещи при различни условия за допустимост и функции за управление. Подготовката на Стратегическото съобщение на Европейската комисия относно вълната за обновяване предоставя възможност за икономическо възстановяване и социален просперитет. кампанията „Обнови Европа“ (Renovate Europe) предлага следните 10 принципа, всички еднакво важни, които предлагат иновативен, социално справедлив и технологично усъвършенстван подход, за да се гарантира постигането на бърз успех.
10-те принципа
които са от решаващо значение за задействане на вълната за обновяване:
Прилагане на принципите за енергийна ефективност към програми и проекти
Увеличаване на опита от добрите практики
Задвижване на по-амбициозни изисквания спрямо енергийно ефективните характеристики на сградните сегменти
Отчитане на структурите на собственост и сегментацията на потребителите
Приемане на подход, базиран на площ
Създаване или подсилване и координация на агенции, насочени към обновяване в държавата-членка
Използвайте задействащи точки в живота на сградата, за да мотивирате дълбоките енергийни реновации
Изграждане на повече капацитет в сектора на сградите
Използвайте индивидуални паспорти за обновяване на сградите
Използвайте всички налични инструменти и инструменти за финансиране
Стратегията
ще включва следните основни действия:
По-строги разпоредби и стандарти и по-подробна информация относно енергийните характеристики на сградите с цел въвеждане на по-големи стимули за саниране в публичния и частния сектор, включително поетапно въвеждане на задължителни минимални стандарти за енергийна ефективност на съществуващите сгради, актуализиране на правилата за сертификатите за енергийните характеристики и евентуално разширяване на обхвата на изискванията за саниране на сградите в публичния сектор
Осигуряване на достъпно и целенасочено финансиране, включително чрез водещите инициативи „Renovate“ и „Power Up“ на Механизма за възстановяване и устойчивост в рамките на NextGenerationEU, въвеждане на опростени правила за комбиниране на различни източници на финансиране и на многобройни стимули за осигуряване на частно финансиране
Увеличаване на капацитета за подготвяне и изпълнение на проекти за саниране — от оказване на техническа помощ на националните и местните органи до предоставяне на обучение и развиване на умения за хората, работещи на нови екологосъобразни работни места
Разширяване на пазара за устойчиви строителни продукти и услуги, включително интегриране на нови материали и природосъобразни решения, преработване на законодателството относно предлагането на пазара на строителни продукти и преразглеждане на целите за повторна употреба на материалите и тяхното оползотворяване
Създаване на нов европейски „Баухаус“ — интердисциплинарен проект, ръководен съвместно от консултативен съвет от външни експерти, който включва учени, архитекти, дизайнери, хора на изкуството, проектанти и представители на гражданското общество. От настоящия момент до лятото на 2021 г. Комисията ще провежда процес на съвместно създаване на основата на широко участие, след което през 2022 г. ще създаде мрежа от петима основатели на „Баухаус“ в различни държави от ЕС.
Разработване на свързани с кварталите подходи за местните общности, така че те да възприемат цифрови решения и такива с използване на възобновяема енергия, и създаване на райони с нулево нетно потребление на енергия, в които потребителите се превръщат в произвеждащи потребители, които продават енергия в мрежата. Стратегията включва и инициатива за жилища на достъпни цени за 100 района
Целта
на вълната на саниране не е само да направи съществуващите сгради по-енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата. Тя може да доведе до мащабна трансформация на нашите градове и на застроената среда. Това може да бъде възможност за поставяне на началото на ориентиран към бъдещето процес с цел съчетаване на устойчивост и стил. Както бе обявено от председателя на Комисията Фон дер Лайен, Комисията ще постави началото на нов европейски „Баухаус“, с който ще се насърчава нова европейска естетика, представляваща съчетание на добри резултати и изобретателност. Искаме да направим добрата жизнена среда достъпна за всички и да съчетаем отново достъпната цена с произведенията на изкуството в едно ново устойчиво бъдеще.
Инфографики
Полезни връзки
