"Културното наследство в бъдещето на Европа"
Уважаеми колеги,
Уважаеми участници в нашата среща,
Позволете ми преди всичко да благодаря,
Да благодаря на участниците,
На колегите, на екипите, които направиха така, че срещата ни да се случи независимо от проблемите, с които се сблъскваме в наши дни.
Да благодаря за възможността да бъда домакин на тази среща, посветена на ролята на културното наследство в бъдещето на Европейския проект.
Срещата ни е част от целенасочена кампания на Групата в ЕП Обнови Европа за пропагандиране на Конференцията за бъдещето на Европа.
Конференцията е един от най-амбициозните проекти на ЕС – проект, който цели промяна на ЕС чрез активно включване на гражданите в процеса на формиране на политиките на ЕС и промяна на моделите на функциониране на институциите на ЕС. Рядко, почти никога, една организация и проект, достатъчно силен икономически, финансово и политически, предприема стъпки за собствената си промяна. Това прави в момента ЕС.
Нашата среща е регистрирана на специална платформа, която позволява да бъдат регистрирани всички въпроси и предложения, а също така всеки, който се интересува от темата, да се включи, да участва и да наблюдава.
От своя страна аз поемам ангажимента всички въпроси, съображения, мнения и дискусии да бъдат предадени на Комисаря на ЕС, който отговаря за културата – комисар Мария Габриел, на Комисаря, който отговаря за Конференцията за бъдещето на Европа – Дубравка Шуйца, а също така и на колегите ми от ЕП, които представляват Парламента в Конференцията за бъдещето на Европа.
Призовавам всички вас да бъдете активни днес, но също така да се включите активно в бъдещи дебати, инициативи и предложения на Конференцията. Участието на гражданите е в основата на успеха на Конференцията и в крайна сметка в основата на положителните промени на ЕС, които ще го направят по-близък до всеки негов гражданин.
За нашата среща – Културното наследство в бъдещето на Европа
Културното наследство е споделена ценност, която безспорно стои в основата на обединена Европа, Европа на единството в разнообразието и Европа на споделените ценности. Но дали културното наследство има място в бъдещето на Европа, дали се отразява и допълва новата стратегия за растеж Зеления пакт и дигиталната трансформация, дали Европа ще намери сили и достатъчно творчество да превърне миналото и неговите ценности в ресурс за градивно бъдеще?
Културното наследство е част от възможностите за реализация на Зеления пакт. То намира своите измерения в Стратегията за кръговата икономика, във Вълната за реновиране, в Стратегията От фермата до трапезата, в Стратегията за биоразнообразието, енергийната ефективност, дигитализацията, и концентрирането на всички тях в новия модел на функциониране на урбанизираните територии Новия Европейски Баухаус.
Културното наследство е близко до европейските граждани. То дава национално и европейско самочувствие и изгражда културна принадлежност. Неговото опазване и превръщане в ресурс за развитие е средоточие на реализацията на политиките на ЕС.
Културното наследство не е тема за запазване на миналото ни, то е тема за формиране на бъдещето – бъдеще, в което дигиталната трансформация има своето място и променя начина на живот на европейския гражданин, бъдеще, в което културното наследство е основа за създаване на висококвалифицирани работни места и е вектор за дългосрочно планиране в развитието на регионите.
Културното наследство формира ролята на Европа като туристическа дестинация номер1 в света. Туризмът е третото по тежест социално икономическо направление в Европа и генерира 415 милиарда евро годишно в БВП на ЕС, като същевременно ангажира и дава работа на 15 милиона европейци.
Културното наследство – и движимо и недвижимо е огромен ресурс за развитието на териториите, градовете, малките населени места. То може да бъде използвано при стратегическото планиране на растежа на регионите.
Културното наследство, съхранявано в културните институти като библиотеки, музеи, архиви има потенциала да напусне затворените стени на институтите и дигитално и физически и да се превърне в част от жизнената среда на модерните, зелени, щадящи и инкорпориращи природата и ресурсите градове. Новият Европейски Баухаус предлага това.
Културното наследство и културните индустрии оживяват и пълнят със съдържание идеята за нов по-близък до човека Европейски съюз, което и целта на Конференцията за бъдещето на Европа.
Културното наследство дава и още нещо – памет, съхраняване на традиции и занаяти, които могат да предложат решения и подходи за природосъобразни традиционни практики и обичаи, а защо не и технологични решения, които могат да обогатят съвременния зелен преход на Европейската икономика.
Операторите на паметници на културата, културните институти, пазители на културно наследство, учените, работещи в сферата на историческото и културно наследство могат и трябва да бъдат проактивни в своите планове за енергийна ефективност и прилагане на принципите на кръговата икономика и ефективното използване на ресурсите.
А дигитализацията на културното наследство е самостоятелно направление в дигиталната трансформация на Европа.
Само маркирах някои от темите и въпросите, по които можем и трябва да дискутираме и да изградим позиции за да поставим културното наследство в центъра на разговорите за бъдещето на Европа.
Искра Михайлова
Евродепутат, заместник председател на политическата група "Обнови Европа" в Европейския парламент
Илхан Кючюк
Евродепутат, представител на Европейския парламент в Конференцията за бъдещето на Европа
БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ И ДНЕВНИЯ РЕД НА ЕВРОПЕЙСКАТА БИБЛИОТЕКА
доц д-р Анета Дончева - Председател на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА), Преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Българските библиотеки – предизвикателства и трансформации в COVID-19 среда
Българските библиотеки много бързо се ориентираха в обстоятелствата. Положиха много усилия за работа по смекчаване на вредните последици от огнището на Covid-19. Споделяха своя опит и използваха добри практики в европейски и международен аспект. Обобщиха своя опит към настоящия момент на XXXI национална конференция на ББИА "Библиотеките – предизвикателства и трансформации в COVID-19 среда“ ,14 – 15 октомври 2021 г., Регионална библиотека „Пейо Яворов“ – Бургас.
Нови политики в развитието
на колекциите на библиотеките
Всички библиотеки имащи дигитални центрове продължават да дигитализират активно по предварително установените си планове като това значително увеличава обема на дигитализираните обекти. Независимо от това обобщените проучвания за обществените библиотеки в страната показват, че само 3% от библиотеките имат дигитализирани книги и 2% – дигитализирани периодични издания. Освен тях, около 3% са дигитализираните други документи.
Разширява се обхвата на дигитализирани документи в рамките на отделни научни програми и проекти- споделен бе опита от работа по научен проект на ЦБ на БАН, опита на РБ в Русе по проект по програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния.
Разширява се обхвата на видовете дигитализирани документи ( уникални проектни предложения за монументално изкуство от най-известните български художници в НБИВ-Пловдив) и други.
Дигитални услуги за гражданите
Наблюдава се много гъвкава политика на библиотеките в областта на дигиталните услуги.
Въведени са нови, иновативни дигитални услуги- напр. в РБ-Варна- Чатботът Ели – асистент-библиотекарят “работещ” на пълен работен ;Библиоматът в услуга на читателите в условията на COVID криза и след нея и др.
Всички видове библиотеки са преструктурирали много от своите услуги-изграждане на репозиториуми в научните библиотеки; дистанционно извършвани справки; сканирани материали; ползване на краеведски електронни библиотеки и справочници;виртуални методически кабинети в РБ; специфични услуги в училищните библиотеки произтичащи от вида на обучителната институция – професионални гимназии и общообразователно училище.
Реализират се проекти за обучение на гражданите /потребителите-напр. НИП„Информационен портал относно мобилно обучение и мобилен достъп до библиотечни услуги и ресурси“ на УниБИТ; проект за читатели със СОП по време на пандемия в НБУ и др.
Библиотеката- пространство за творчество, сигурност и доверие
Преобразуване на библиотечните пространства:
имаме съвършенно– ново, отворено пространство за хората в новата сграда на РБ– Бургас.
модернизиране на библиотечната инфраструктура – напр. в РБ Шумен.
използване на външни, открити пространства за дейности в различните библиотеки- открити читални в училищни библиотеки, летни читални - напр. в РБ9 Пазарджик и други
Спазване на всички противоепидемичните изисквания при обработката на документите и при физическите посещения.
Нови умения и нови роли на персонала
Високата професионална квалификация даде възможност за адаптиране на библиотечния персонал в условията на COVID среда.
Персоналът на много библиотеки беше подпомаган от експертно-консултантска и методична дейност – напр. в област Пловдив.
Има възможност да се използватв нови, съобразени с бъдещето подходи за професионално образование и обучение на библиотекарите- напр. Проект Библио и др.
Предложения за промени и приоритети в бъдеща Европа
Българските библиотеки работят с дневният ред на европейските библиотеки. Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации (ЕБЛИДА) – проучвания през 2020 и 2021г. идентифицира пет нови направления, характеризиращи развитието на Европейската библиотека в бъдеще (в ерата след Covid-19):
Социално приобщаваща библиотека - Това означава промени в библиотечната архитектура и препроектирането на библиотечните услуги, като-социално приобщаваща библиотека да може да се развива извън библиотечните помещения; библиотеките като „трето” място, където гражданите се срещат и обменят идеи и мнения, могат да се превърнат в концепция за „библиотека отвъд стените” или да съществуват съвместно с нея. При услугите се налага концепцията за „пълно самообслужване“.
За българските библиотеки - това означава да имат:
капиталови инвестиции, за да могат да преобразуват пространстватада имат оборудване, необходимо за предоставяне на дистанционни услуги
да поставят борбата с фалшивите новини в центъра на своята мисия и обществото да ги припознае като фактор
Технологиите мутират и оформят библиотеките по нови начини:
достъпът до цифрово съдържание в библиотеката се е увеличил два или три пъти в сравнение с цифрите преди Covid. Този тласък трябва да се измерва не само в количество, но и в качеството на разнообразието от дигитални ресурси, включително самообучение, съдържание при поискване, музика, преса, електронни книги, както и семинари, токшоута и лекции чрез стрийминг на живо.
европейските библиотеки ще трябва да разгледат мащаба, обхвата, учебните цели и виртуалното измерение на своите дейности.
внедряването на високотехнологични и AI инструменти в библиотеките може да бъде силен стимул за пренасочване на европейската библиотечна програма към устойчиво развитие.
За българските библиотеки - използване на възможностите по Плана за възстановяване и развитие:
Създаване на количество и качествени дигитални ресурси на културно наследство, съхранявано в музейната и библиотечна мрежа в страната, както и в БНФ, БНТ, БНР, БТА и държавните архиви – структурни звена на Държавна агенция „Архиви”; достъп до дигитални ресурси чрез единна платформа, съвместима с европейските дигитални библиотеки; 67.5 милиона лева за период на изпълнение 2022-2026 г.
Използване на фондовете за обучение в дигитална грамотност на гражданите.
Засилване на фокуса върху електронните копия и четенето на електронни книги.
Неизследвана икономическа територия: преглед на бюджета на библиотеката
бюджетите не са пострадали много от пандемията.
икономическата уязвимост на библиотеките обаче остава същата-бюджетните и други приходи не са високи и поддръжката на сградите, персоналът и ресурсите, разпределени за операции, по-специално за закупуване на цифрови ресурси, не могат лесно да бъдат коригирани, за да отговорят на новите финансови изисквания.
За българските библиотеки:
Да се помогне на библиотеките в диверсификацията на финансирането и насърчаването на текущите библиотечни дейности в различна рамка-Европейските структурни и инвестиционни фондове 2021-2027 и подкрепа на програмата на EBLIDA „Think The Unthinkable (TTU),библиотечна програма след Covid 19, която отговаря на Целите за устойчиво развитие.
Местните власти трябва да намерят допълнителен бюджет за библиотечни услуги на национално и европейско ниво.
Управление на библиотеката на централно и местно ниво
достъпът до цифрови услуги изисква по-централизирано управление на библиотеката по отношение на утвърждаването на авторските права, стандартизирането на техническите изисквания и координирането на задачите за управление, включително статистика.
засиленото управление на местно ниво беше ключов фактор за създаването на иновативни услуги или адаптирането на съществуващи по време на кризата с Covid.
За българските библиотеки:
важно е библиотеките да се идентифицират като структурни компоненти на политиката на сближаване.
да се използва европейския опит в механизмите на финансиране, особено в областта на технологиите и да се преразгледат съществуващите модели на управление на библиотеките
Не забравяйте Програмата 2030 за устойчиво развитие - Библиотеките трябва да бъдат насърчавани да са защитници на политиките за устойчиво развитие във всичките си действия.
За българските библиотеки:
Това е бъдеща сериозна работа на обществените библиотеки, които трябва да допринесат за реализиране на изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.
За работещите в библиотеките:
Възможности за обучение и професионално образование да бъдат изравнявани с цел конкурентноспособност на европейския трудов пазар.
Повече проекти, свързани с професионалното образование
Какъв ефект очакваме?
Голям обществен интерес към библиотеките и към обектите на културното и книжовно наследство и повишаване на осведомеността относно културното и книжовно наследство.
Увеличаване на обема на дигитализирани обекти; осигуряване на достъп на гражданите до дигиталните ресурси; ползваемост на предоставените в изградените дигитални библиотеки ресурси от всички потребители в страната и чужбина.
Повишаване на дигиталната грамотност на библиотекарите и гражданите.
Библиотеките -структурни компоненти на политиката на сближаване.
Библиотеки с активна роля в осъществяването на екологичния и цифровия преход и устойчивостта.
КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА
Конференцията за бъдещето на Европа е поредица от водени от гражданите дебати и дискусии, които ще дадат възможност на хората от цяла Европа да споделят своите идеи и да помогнат за оформянето на общото ни бъдеще.
Конференцията е първата по рода си. Тя е важен общоевропейски демократичен процес с водени от гражданите дебати, които дават възможност на хората от цяла Европа да споделят идеите си и да спомогнат за оформянето на общото бъдеще. Тя се осъществява както чрез иновативна многоезична цифрова платформа, където всеки европеец може да споделя идеи, така и чрез национални и европейски граждански панели. Мненията се обсъждат на пленарните сесии на Конференцията. Конференцията предлага нов публичен форум за открит, приобщаващ и прозрачен дебат с гражданите относно редица ключови приоритети и предизвикателства.
Конференцията за бъдещето на Европа предоставя нови възможности за обсъждане на проблемите и приоритетите на Европа с гражданите ѝ. Предвижда се в нея да участват граждани от всички слоеве на обществото и от всички краища на Съюза, като младите европейци заемат централно място в оформянето на бъдещето на европейския проект. Конференцията е съвместна инициатива на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия, действащи заедно с държавите – членки на Европейския Съюз
КАК РАБОТИ КОНФЕРЕНЦИЯТА
Конференцията за бъдещето на Европа ще използва подход „от долу нагоре“, насочен към гражданите, който да даде възможност на европейците да изразят очакванията си от Европейския съюз. Тя ще направи по-важна ролята на гражданите в оформянето на бъдещите политики и амбиции на Съюза, подобрявайки неговата устойчивост. Това ще бъде постигнато чрез множество свързани с конференцията събития и дебати, които ще се организират на различни места в Съюза, както и чрез интерактивна многоезична цифрова платформа.
Тези присъствени или виртуални събития с участието на гражданското общество и заинтересованите страни може да бъдат организирани на европейско, национално, международно и регионално ниво. Гражданското участие в тези събития следва да отразява многообразието на Европа.
На европейско ниво, европейските институции са ангажирани да организират панели на европейските граждани. В тях трябва да бъдат представени граждани с различен географски произход, пол, възраст, социално-икономическо положение и/или ниво на образование. На младите хора трябва да се посветят специални събития, тъй като участието им е от съществено значение за гарантирането на дълготрайното въздействие на конференцията. Панелите следва да вземат предвид събраните в рамките на конференцията мнения и да ги обобщят на пленарното заседание на конференцията, формулирайки набор от препоръки, по които Съюзът да предприеме действия.
Всяка държава членка и институция може да организира допълнителни прояви в зависимост от националните или институционалните си характеристики и да допринесе за конференцията по други начини, например чрез национални граждански панели или тематични събития, на които се обсъждат събраните от различните панели мнения.
Данните от всички събития в рамките на конференцията ще бъдат събирани, анализирани, проследявани и публикувани в хода на конференцията чрез многоезична цифрова платформа. На тази платформа гражданите ще могат да споделят идеите си и да изпращат информация онлайн. Конференцията ще бъде председателствана съвместно от председателя на Европейския парламент, председателя на Съвета и председателя на Европейската Комисия
Предвидено е назначаването на изпълнителен съвет, който се състои от равен брой представители на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия, като всяка институция ще има трима представители и до четирима наблюдатели. Изпълнителният съвет докладва редовно на съвместното председателство. Изпълнителният съвет ще отговаря за вземането на решения чрез консенсус относно дейността на конференцията, процесите и събитията, свързани с нея, проследяването на напредъка ѝ и подготовката за пленарните заседания, включително позициите на гражданите и следващите от тях действия.
Пленарното заседание на конференцията осигурява възможност за обсъждане на препоръките на националните и европейските граждански панели, групирани по теми, без резултатът от това обсъждане да се определя предварително и без обхватът на дебата да се свежда само до предварително определените области на политиката. Пленарното заседание на конференцията се провежда поне веднъж на всеки шест месеца и в него участват представители на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия, както и представители на всички национални парламенти, на равни начала, и граждани. В заседанията участват и представители на Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, социалните партньори и гражданското общество. Върховният представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност участва, когато се обсъжда международната роля на ЕС. Може да бъдат поканени и представители на основни заинтересовани страни. Изпълнителният съвет изготвя и публикува заключенията от пленарното заседание на конференцията.
ЦЕЛ НА
КОНФЕРЕНЦИЯТА
Целта на Конференцията за бъдещето на Европа е да даде възможност на гражданите на Съюза да изразят мнението си по важни за тях въпроси. Дискусиите ще обхванат освен всичко друго и следните теми:
изграждането на здрав континент
борбата с изменението на климата и екологичните предизвикателства
икономика в интерес на хората
социална справедливост, равенство и солидарност между поколенията
цифрова трансформация на Европа
европейски права и ценности, включително принципите на правовата държава
предизвикателствата, свързани с миграцията
сигурността
ролята на ЕС в света
демократичните основи на Съюза и начините за укрепване на демократичните процеси, които ръководят Европейския съюз
междуинституционални въпроси, свързани със способността на ЕС да постига приоритетните цели на политиката, като например по-доброто управление, прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, прилагането и изпълнението на достиженията на правото на ЕС и прозрачността
Обхватът на конференцията следва да отразява областите, в които Европейският съюз има компетентност да действа или в които действията на равнище ЕС биха донесли ползи на европейските граждани. Гражданите могат да повдигат и други важни за тях въпроси.
Конференцията се основава на приобщаване, откритост и прозрачност при зачитане на неприкосновеността на личния живот на хората и правилата за защита на личните данни на ЕС. Организираните на равнище ЕС панели на европейските граждани ще бъдат излъчвани, а подаваната през интернет информация и документацията ще бъдат достъпни на платформата
МНОГОЕЗИЧНА ЦИФРОВА ПЛАТФОРМА ЗА КОНФЕРЕНЦИЯТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА
Това е централното звено на Конференцията за бъдещето на Европа. Тук можете да споделяте идеите си, да намирате събития, да прочетете приноса от всички събития на конференцията и да проследявате напредъка на конференцията. Всичко това ще бъде възможно на 24-те официални езика на ЕС.
Можете да се свързвате с други хора, да разработвате идеи заедно с тях и да изразявате мнението си относно бъдещето на Европа. Целият принос към конференцията, включително от граждани, местни събития, панели на европейските граждани и пленарни заседания на конференцията, ще бъде събран и споделен.
Платформата е организирана около ключови теми за дебат и обсъждане (изменение на климата и околна среда; здравеопазване; по-силна икономика, социална справедливост и работни места; ролята на ЕС в света; ценности и права, върховенство на закона, сигурност; цифрова трансформация; европейска демокрация; миграция; и образование, култура, младеж и спорт). Тези теми се допълват от „поле със свободен текст“, за да можете да споделяте идеи по допълнителни въпроси, които са от значение за Вас.
Чрез платформата можете да:
споделяте собствени идеи и да подкрепяте или коментирате идеите на другите на избран от Вас език. Така ще се създаде истински транснационален дебат, в който гражданите от цяла Европа могат да участват пряко
използвате достъп до карта на (цифрови, хибридни или присъствени) събития и да се регистрирате за участие
качвате информация за организирани от Вас събития — като се придържате към основните принципи на конференцията и споделяте след това резултатите на платформата, за да разширите аудиторията на дебата
Роля на платформата в рамките на конференцията
Целта на многоезичната цифрова онлайн платформа е да се увеличи максимално участието, да се насърчи истинска европейска дискусия между гражданите и да се гарантира както достъпността, така и прозрачността на конференцията за бъдещето на Европа
Тя е отворена за всички граждани, участници от публичния сектор (институции на ЕС, национални парламенти, местни органи и др.), както и за гражданското общество, независимо дали е общоевропейско или национално/местно. Насърчават се да участват възможно най-много и различни хора. Ще бъдат зачитани в пълна степен неприкосновеността на личния живот на ползвателите и правилата на ЕС за защита на данните
Платформата улеснява направлявания от гражданите процес „отдолу нагоре“ и публичния достъп до всички резултати от събития. Тя ще гарантира, че дискусиите, провеждани в целия ЕС, ще бъдат чути от лицата, отговорни за вземането на решения в институциите на ЕС
Как да получите достъп до платформата
Всеки може да чете и разглежда идеите и събитията на платформата, но е необходима регистрация, за да можете да дадете своя принос (с идеи или събития). Ползвателите се регистрират чрез системата EU Login или могат да влязат чрез социалните мрежи
“Искам европейците да изградят бъдещето на нашия Съюз. Те трябва играят водеща и активна роля в определяне на нашите приоритети и нашето ниво на амбиция. Искам гражданите да имат тяхното мнение на Конференцията за бъдещето на Европа, което ще започне през 2020 г. и ще работи две години.”
Урсула фон дер Лайен,
Председател на Европейската комисия
ВАЖНИ СЪБИТИЯ
10 март 2021 г. – Съвместна декларация относно Конференцията за бъдещето на Европа
Председателят на Европейския парламент - Давид Сасоли, Министър-председателя на Португария - Антонио Коща, в качеството си на Предеседател на Съвета, и Председателя на Европейската комисия - Урсула фон дер Лайен, подписават Съвместна декларация относно Конференцията за бъдещето на Европа в Брюксел. Това поставя началото на серия от дебати и дискусии, които ще дадат възможност на хората от всички краища на Европа да споделят своите идеи за бъдещето на Европа.
“Днес бележим ново начало за Европейския съюз и за всички граждани на Европа. Конференцията за бъдещето на Европа ще бъде уникална възможност за всички европейски граждани и нашето гражданско общество да формират бъдещето на Европа, общ проект за функционираща европейска демокрация. Призоваваме ви да излезете, за да участвате с вашия глас в изграждането на това, което ще бъде утрешна Европа, каква ще бъде ВАШАТА Европа.”
Давид Сасоли
Председател на Европейския парламент
“Свикването на Конференцията за бъдещето на Европа е послание за увереност и надежда за бъдещето, което изпращаме на европейците. Увереност, че ще преодолеем пандемията и кризата; надявам се, че заедно ще изградим справедливо, зелено и дигитално бъдеще за Европа.”
Антониу Коща
Предеседател на Съвета
“Днес каним всички европейци да говорят. Да кажат в каква Европа искат да живеят, да я оформят и да обединят сили, за да ни помогнат да я изградим. Очакванията на гражданите са ясни: те искат да кажат думата си за бъдещето на Европа, по въпроси, които засягат живота им. Нашето обещание днес е също толкова ясно: ще се вслушаме. И тогава ще действаме.”
Урсула фон дер Лайен
Председател на Европейската комисия
24 март 2021 г. – Започва работата по Конференцията за бъдещето на Европа
Две седмици след подписването на Съвместната декларация относно Конференцията за бъдещето на Европа изпълнителният съвет провежда първата си среща в Брюксел. На тази първа среща изпълнителният съвет постига съгласие по редица важни точки, необходими за започване на Конференцията. Предприети са първите стъпки, които да гарантират, че гражданите ще могат скоро да започнат да учатват в Конференцията, по-специално чрез многоезичната цифрова платформа, включително Хартата за гражданско участие и визуалната идентичност.
“Във времена на трансформация гражданите трябва да решат какво очакват от ЕС и как да го направят. Това е тяхната Европа и тяхното бъдеще, следователно това е тяхната Конференция! Нашата работа е да направим така, че Конференцията да придобие обществена инерция, а след това да извлечем от нея дневен ред, за да оформим заедно бъдещето на Европа.”
Ги Верхофстад
Председател на групата “Renew Europe”
07 април 2021 г. – Стартиране на многоезичната цифрова платформа
Чрез стартирането на многоезичната цифрова платформа, гражданите от цяла Европа ще имат възможност да изразят своите виждания по всяка тема, която смятат за важна за бъдещето на ЕС. Това ще даде възможност на гражданите – за първи път на ниво ЕС – да представят своите идеи, да коментират идеи на други хора, да създават и участват в събития. Платформата ще бъде център на Конференцията, място, където всички приноси към Конференцията ще бъдат събрани и споделени, включително децентрализирани събития, панели на европейските граждани и пленарни заседания на Конференцията.
19 април 2021 г. – Официално стартиране на многоезичната цифрова платформа
Изпълнителният съвет на конференцията за бъдещето на Европа, съставен от представители от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия, стартира многоезичната цифрова платформа за конференцията за бъдещето на Европа. Платформата е достъпна на 24 езика, което позволява на гражданите от целия Съюз да споделят и обменят идеи и мнения посредством онлайн събития.
Платформата е организирана около ключови теми: изменение на климата и околна среда; здравеопазване; по-силна и по-справедлива икономика; социална справедливост и работни места; ролята на ЕС в света; ценности и права, върховенство на закона, сигурност; цифрова трансформация; европейска демокрация; миграция; и образование, култура, младеж и спорт. Тези теми се допълват от „поле със свободен текст“ за междусекторни и други теми („други идеи“), тъй като гражданите са свободни да повдигнат всеки въпрос, който е от значение за тях, в рамките на истински подход „отдолу нагоре”.
23 април 2021 г. – Продължаване на подготовката
На проведената трета среща, Изпълнителният съвет одобри проектопрограмата на събитието, което ще се проведе в Деня на Европа, а именно официалното откриване на Конференцията. Събитието ще се излъчва на живо и ще включва участие на граждани от разстояние с участието на председателите на трите институции на ЕС. Всеки панел ще се състои от 200 граждани и ще гарантира, че са включени поне една жена и един мъж от всяка държава-членка. Гражданите ще бъдат избрани на случаен принцип, за да създадат панели, които са представителни за многообразието на ЕС по отношение на географски произход, пол, възраст, социално-икономически произход и ниво на образование. Предвижда се младите хора между 16 и 25 да съставляват една трета от всеки панел.
09 май 2021 г. – Официално откриване на Конференцията за бъдещето на Еропа
Изпълнителният съвет одобрява Правилника за дейност си, в който се определя съставът на пленарното заседание на Конференцията и начинът, по който то ще работи. С текста са допълнени правилата, определящи начина, по който платформата на Конференцията, гражданските панели и пленарните заседания могат да превърнат приоритетите, надеждите и опасенията на гражданите в конкретни препоръки за изпълнение. Той допълва вече приетите правила относно методите на работа на Изпълнителния съвет и тези, свързани с участието на гражданите.
Пленарното заседание на Конференцията ще бъде съставено от 108 представители на Европейския парламент, 54 на Съвета (по двама от всяка държава членка) и трима на Европейската комисия, както и 108 представители на националните парламенти на равни начала, и граждани. 108 граждани ще участват в обсъждането на идеите на гражданите, произтичащи от гражданските панели и многоезичната цифрова платформа: 80 представители от европейските граждански панели, от които най-малко една трета ще бъдат на възраст под 25 години, и 27 от национални граждански панели или от прояви на Конференцията (по един на държава членка), както и председателят на Европейския младежки форум. Ще вземат участие и 18 представители от Комитета на регионите, както и 18 от Европейския икономически и социален комитет, и още 8 представители на социалните партньори, и 8 на гражданското общество.
“Искаме да създадем реален тласък отдолу нагоре. Конференцията ще бъде много повече от упражнение по изслушване; тя ще бъде начин за действително участие на гражданите в очертаването на нашето общо европейско бъдеще. Основите са положени: цифрови и съвещателни демократични експерименти, които никога до сега не са били изпробвани на равнище ЕС. Ще гарантираме, че след това техните тревоги и предложения ще получат политически отговор. Това е нещо ново и вълнуващо, и започва днес.”
Ги Верхофстад
Съпредседател на Изпълнителния съвет
“Тази Конференция е безпрецедентно упражнение за ЕС. Създаваме пространство, в което гражданите могат да разискват наравно с избраните представители, за да очертаят бъдещето на Европа. Това никога не е било провеждано досега, но сме уверени, че то ще укрепи както нашия Европейски съюз, така и нашата представителна демокрация. Няма по-добра дата за честване на това от 9 май.”
Дубравка Шуица
Заместник-председател на Комисията, отговаряща за демокрацията и демографията
26 май 2021 г. - Учредителна пленарна сесия
Изпълнителният съвет одобрява графика на пленарните заседания и на панелите на европейските граждани със серия от прояви, започващи през месец юни 2021 г. Изготвени са насоки за подпомагане на държавите членки и на други участници, желаещи да организират граждански панели и други прояви на национално, регионално или местно равнище под егидата на Конференцията.
17 юни 2021 г. – Европейски граждански панели
Срещата се провежда в Лисабон, Португалия. В нея участват 27 представители на националните граждански панели или прояви (по един от всяка държава членка), както и председателят на Европейския младежки форум и някои от гражданите, които са избрани за участие в гражданските панели на европейско равнище. Организираната в хибриден формат проява даде възможност на участниците да обсъдят с тримата съпредседатели очакванията си, свързани с Конференцията.
19 юни 2021 г. – Първо пленарно заседание на Конференцията за бъдещето на Европа
Провежда се в Страсбург, отново в хибридна форма (присъствено и онлайн). Основният фокус на участниците - Изпълнителния съвет, представителите на участващите страни, в т.ч. гражданите - бе обсъждането на целта на Конференцията и очакванията, свързани с нея, включително европейските граждански панели, националните панели и прояви, както и многоезичната цифрова платформа.
17 септември 2021 г. – Граждански панели
Започва работа първият от четирите европейски граждански панела. Панелите са в центъра на Конференцията за бъдещето на Европа и в тях ще участват 800 граждани от всички среди и всички краища на ЕС. От септември 2021 г. до януари 2022 г. в рамките на четири панела, във всеки от който ще участват 200 граждани, отразявайки демографското и социалното многообразие на ЕС, ще бъдат проведени обсъждания и отправени конкретни препоръки относно желаната бъдеща посока на развитие на Европа.
В рамките на многоезична среда участниците във всеки панел участниците ще се срещнат три пъти, за да обсъдят съответно следните теми:
по-силна икономика, социална справедливост, работни места/образование, младеж, култура, спорт/цифрова трансформация
европейска демокрация/ценности, права, върховенство на закона, сигурност
изменение на климата, околна среда/здраве
ЕС по света/миграция
Европейските граждански панели ще приемат приноса от многоезичната цифрова платформа на Конференцията, като се започне от първия междинен доклад, публикуван на 15 септември. Техните разисквания ще се основават и на препоръките, отправени в рамките на националните граждански панели, организирани в контекста на Конференцията в различни държави членки.
06 октомври 2021 г. - Стартиране на нов Център за разработване на политики с граждани, за граждани
Комисията стартира център за компетентност относно демокрацията на участието и делиберативната демокрация в в своя съвместен изследователски център. Центърът за компетентност ще насърчава партньорствата и ще предоставя насоки, инструменти и ресурси за засилване на ангажираността на гражданите в политиката.
“Трябва да направим повече, за да защитим европейската демокрация, но също така да я ценим и подхранваме. Необходимостта от подкрепа на будно гражданско общество и засилване на демократичното участие на гражданите в рамките на здравословна цифрова екосистема в целия ЕС е в основата на работата на Комисията и ще остане такава през следващите години. Новият център за компетентност относно демокрацията на участието и делиберативната демокрация е важен нов ресурс, който да помогне на Комисията и на всички други заинтересовани страни при постигането на тази цел.”
Вера Йоурова
Заместник-председател на Европейската комисия
“Съвместният изследователски център, като служба за наука и знания на Комисията, е в идеалната позиция да се превърне в място за среща на практици, изследователи и политици, което да им позволи да работят заедно за вкарване на участието в сърцето на европейското изготвяне на политики. Приносът на гражданите е по-важен от всякога, тъй като все по-сложните предизвикателства, пред които сме изправени като общество, ни принуждават да преосмислим много области на нашите общества и нашите икономики.”
Мария Габриел
Европейски комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж
20 октомври 2021 г. - Пленарно заседание за обсъждане на приноса на гражданите
Това пленарно заседание на конференцията представлява два основни етапа в контекста на конференцията. От една страна, 80-те представители на европейските граждански панели, избрани измежду 800-те души, свикани в Страсбург през септември и октомври, заемат своите места. От друга страна, за първи път на пленарното заседание бе обсъден приносът на гражданите, произтичащ от различните компоненти на конференцията в настоящия им вид, докато продължават обсъжданията, събитията и онлайн дебатите.
23 октомври 2021 г. - Второто пленарно заседание за обсъждане на приноса на гражданите
Дискусиите се съсредоточиха върху приноса на гражданите от:
европейските граждански панели (първи впечатления, записи на заседанията, подтеми)
националните граждански панели и прояви (доклад, изнесен от представители на националните граждански панели)
Среща на европейската младеж – EYE 2021 (20-те идеи, събрали най-много привърженици, бяха изложени от представители на EYE 2021)
втори междинен доклад от многоезичната цифрова платформа